Една тъжна разходка из България ... Старосел

Вместо предговор:

Поредицата от разкази, които смятам да напиша, не е точно в моя типичен разказвателно приключенски стил. Точно тази част на България, за която ще ви разкажа, не бях посещавала и останах потресена от това докъде е стигнала деградацията ни като народ, че да позволим вековната история, събрана на тези 111 хиляди кв.км да бъде погубена. Това е истината, без преувеличение – гола и болезнена. Интересното е, че приятелите, с които споделихме това пътуване, седмица по-късно трябваше да летят за Ирландия и да не се върнат повече! Съжалявам, ако разказите ми ви натъжат, но е крайно време да спрем да си заравяме главата в пясъка!

В началото на май месец, също както повечето българи и ние решихме да се възползваме от почивните дни и да пообиколим малко из Родината. Винаги сърцето ме е теглело към Родопите и именно поради тази причина много хубави места из България са останали на заден план. Сега обаче дойде време да видим и малка част от Стара планина. Започвам със Старосел, не е отправната ни точка, но пък никой не е казал, че трябва да се започне от началото, защо пък да не започна от средата.

Може би седмица преди да тръгнем на тази кратка екскурзия, гледах едно предаване по телевизията за ужасната участ на кромлеха в с. Старо Железаре. За всички, които като мен се чудят какво ли е това кромлех, пояснявам – това са големи каменни блокове издигнати в кръг, много много отдавна, може би в прослава на богове, които никой вече не помни. Сигурно по-познато ще ви прозвучи, когато разберете, че прочутия Стоунхендж също е кромлех. Ееееехххх, нашия еквивалент открит в малкото селце, по средата между Хисаря и Старосел, който всъщност е много по-стар, не е имал късмета и щастливата участ древните да го издигнат в нормална държава. Малко се отклонявам от основната тема, но ми стана много мъчно като видях как погубваме вековно наследство, запазило се толкова много време, най-вече защото е било затрупано с пръст. Открит е от Георги Китов, също като Старосел, през далечната 2002 година. Трябва да ви кажа, че за 12 години ние успяхме да унищожим този древен календар на траките, оцелял хилядолетия! Няма нищо вече там, освен раздробени камъни, които някога са се издигали към небето. Няма да ви покажа снимки, защото гледката е покъртителна! След това малко отклонение, продължаваме към Старосел.

Старосел, се намира навътре в планината, издигнат на най-високия хълм, защото всъщност някога там с целия си блясък, се е намирал цял дворцов комплекс, където на гледката и красивата природа са се наслаждавали знатни тракийци. Открит е през 2000 г. и за съжаление е разкрит може би само един процент от тайните скрити в така наречената „Четиньова могила“. Няма да описвам историята на Старосел, толкова древна, че е трудно да си я представи човек. 

Всеки от вас може да прочете за могилата навсякъде в Интернет. Ще ви кажа само, че за 14 години, откакто е разкрита, все още стои с временния покрив от дъски и найлони, изграден набързо, за да предпази „временно“ комплекса от климатичните влияния. Е, както знаем временните неща са най-постоянни. И като чуете думата комплекс и гледайки могилата отдолу, да не вземете да си помислите, че ще видите нещо грандиозно, може би като Хеопсовата пирамида. Неееее, за 14 години не е направено нищичко, ама съвсем нищо. 

Стълбището, парадният вход, с механизъм, който спокойно слага на боклука днешните, и кръглата зала с незнайно предназначение – това е. Могилата ще пази завинаги своите тайни и може би така е по-добре, защото нека си спомним за кромлеха в Старо Железаре. Разбира се, също като мен не пропускайте да си подпечатате книжките за 100-те обекта на караваната на входа, точно до празната гробница, където много отдавна е намерил покой незнаен тракийски аристократ. Сега там поради някаква непозната за мен традиция, хората хвърлят вътре стотинки! За мен това си е оскверняване, откъдето и да го погледнеш. Все пак, не всичко е черно, природата и тук като в цяла България е удивителна.

Разбира се, сами ще се уверите, че бизнеса е намерил своя ниша и долу преди да започне изкачването за хълма има построен хотелски комплекс. Красиво е наистина, една от малкото красиви постройки в този край и също така една от малко поддържани и как иначе, все пак тя не зависи от държавата.

П.С. Посвещавам цялата поредица от разкази на Ваня и Александър, които в момента са в чужда държава, прогонени също като много други от нашата собствена!