Няма друго такова място в България. Цялата болка и безкрайна сила на българския народ са събрани в това китно градче. Закътан в нежната прегръдка на Родопите, Батак напомня за едно отминало време – време на насилие, на безчинства и въпреки опитите на много „българи” да омаловажат онези събития – време на робство.
Никога няма да забравя първия път, когато отидох там и тръпките, които ме побиха на влизане в старата църква. Боже, екотът на изстрадалите души, още се носи между стените на тази светиня българска. Още се чува плачът на майките, убиващи собствените си деца, за да ги избавят от много по-страшна участ, виковете на мъжете, заклали жените си, за да не попаднат в ръцете на жестоките врагове.
Непростимо ...
Как можем да забравим самоотвержената шепа хора, събрала в себе си смелостта на балкана и целия български род и изправила се в неравна битка с многобройния враг? Как можем да отречем огъня, който ни изгаря отвътре виждайки следите на отчаянието и смелостта на онези българи – истинските? Не можем...
Батак не е само име, не е само град ... Батак е несломимият дух на България!
Няма коментари:
Публикуване на коментар