Сопот е поредното залязващо градче, през което мина нашата
обиколка „Опознай Родината“. Не е трудно човек да се ориентира как да стигне до
основния туристически обект, а именно къщата на Иван Вазов – Патриархът на
българската литература. Има защо да го наричаме така, това е талант, който не
подлежи на обяснение или анализиране, защото е неописуем. Обикаляйки из Стара
планина, непрекъснато ми се върти в главата една българска поговорка, която
гласи, че „планината ражда хора, а полето тикви“ – ами така си е J Никой не казва обаче
какво ражда морето J
След това малко лирично отклонение се връщам на основната
тема – Сопот и Вазов – две неразривно свързани имена. Близка моя приятелка ми
сподели, че не обича да чете туристически статии, защото я тормози фактът, че не
може да пътува толкова често, както и се иска и поради тази причина, моята „мрачна“
поредица за България и харесвала, защото не предизвиквала в нея желание да види
тези места. Предупреждение за нея: НЕ ЧЕТИ ЗА СОПОТ, защото там много ми хареса
J
На центъра се издига голям паметник на Вазов, който се намира от дясната страна на родната му къща. Домът на поета е много добре
поддържан и очевидно богат, дори според тогавашните стандарти. Много добре
организиран музей, за който отново няма да ви разкажа нищо в детайли, защото
трябва да го видите със собствените си очи. Възстановен е в автентичен вид и те
пренася в онова време, когато почти непрекъснато са се раждали велики личности,
без които нашето битие изобщо нямаше да е такова, каквото е в момента. Друг е
въпросът ние какво направихме със свободата, за която те платиха с живота си –
няма обаче да тръгвам в тази посока на мисли, защото днешната статия ще е
хубава.
След като разгледахме музея, решихме да се разходим из
градчето и виждайки калдаръмени улици, тръгнахме нагоре към църквата. Не знам
дали знаете, но в Сопот има страшно много вода и съответно чешми(всъщност на
старославянски „сопотъ“, означава поток), те са навсякъде с течаща чиста
планинска вода – красота – общо 27 броя. Ще оставя снимките да говорят за
красотата на църквата и дано уловите спокойствието и мира, носещи се наоколо.
Много съжалявам, че не ни остана време да посетим манастира „Св.
Спас“, където Левски е приел монашеството, но все пак трябваше да си оставим
нещо и за другия път. Обаче времето ни стигна да се повозим на седалковия лифт
край града – който има страх от височина, да си помисли преди да се качи –
много е високо. Цялото небе над входа на лифта беше осеяно с парапланери – няма
такава красота. Предното изречение трябва да отговори на въпроса, защо има
еднопосочни и двупосочни билети за лифта JПътят
нагоре и надолу, беше едно от най-прекрасните и вълнуващи преживявания, които
човек може да изпита. И там горе, спускайки поглед към цялата ширнала се под
нас България, в съзнанието ми се появи:
„ЗЕМЯ, КАТО ЕДНА ЧОВЕШКА ДЛАН...
НО ПО-ГОЛЯМА ТИ НЕ СИ МИ НУЖНА“
Няма коментари:
Публикуване на коментар