Усещането да се събудиш сред чистия планински въздух и
през прозореца си да виждаш зелените върхове на боровата гора е просто
несравнимо. Днес е вторият ден от нашето пътешествие и той започва с Асенова
крепост. Първоначално се е казвала
Петрич, но през 12 век, през управлението на цар Иван Асен II, по
крепостта са извършени най-много укрепителни и строителни дейности и тя била преименувана, приемайки
царското име. За тази промяна свидетелства и останалата до наши дни каменна
плоча с издълба надпис. Най-запазената постройка и всъщност тази, която се
вижда от пътя, е действащият и в момента православен храм – „Света Богородица
Петричка”. Останалата част от крепостта е унищожена по време на турското
робство. Гледката разкриваща се от тази доста впечатляваща височина е
изумителна.
След това кратко пътуване във времето на българските
царе, се отправяме още по-назад. Годината е 1083, тогава двама братя грузинци основават
втория по големина манастир в България – Бачковския. Единствената запазена от
това време сграда е Костницата, която е изрисувана със стенописи. Един от
най-интересните е този на българският цар Иван Александър, последният
покровител на манастира преди турското нашествие. Носи се легенда, че
последният български патриарх Евтимий, намира спасение тук след прогонването му
от Търново. Някои историци дори твърдят, че е погребан в манастира, но няма
сигурни доказателства за това. За мен най-святия символ в обителта е чудотворната
икона на Св. Богородица Умиление. Легендата гласи, че това е една от
дванадесетте икони, за които Богородица е позирала лично. Вярва се, че е
нарисувана от св. апостол Лука. Има две хипотези за идването на иконата в
манастира през 14 век Едната е така да се каже по-земна, аз ще ви разкажа
другата. Брат и сестра пастири, три нощи подред виждали в планината ярки пламъци
и решили да проверят какво става. Отишли на въпросното място, местността „Клувията”,
и там с изненада открили иконата. Известили монасите в манастира, които с
радост и благодарност занесли светинята в обителта, но изненадващо тя три пъти „бягала”
от там и се връщала в месността, където била открита. Тогава на един от
монасите се присънил сън, в който Божията майка му казала, че иконата ще остане
в манастира, ако я поставят вдясно от входа на църквата, за да вижда вярващите
и кой с какво сърце влиза в храма. Богородица му казала също, че иска всяка
година на втория ден на Великден да бъде връщана на мястото, където била
намерена. Тази традиция се спазва и до днес, а на "Клувията", където била намерена, бликнал извор със
сладка вода, която се смята за лековита.
С пълно
сърце и душа след разходката в манастира, предлагам да отдъхнем
в някое от многото заведения наоколо. Все пак трябва да съберем сили за следващия обект,
който ще видим днес - Чудните мостове.
Живописен планински път, с посока град Чепеларе, ще ни
отведе до тях. Красотите създадени от природата, не могат да бъдат определени с
друга дума освен - уникалност. Така определям и аз това чудо на природата,
образувало се в подножието на връх Голям Персенк, на 1450 м надморска височина.
Естествено, българския фолклор е отдал заслуженото и на това място, а легендата
включва змей, храбри пастири и магаре натоварено с прахан. Няма да навлизам в подробности,
основното е, че всъщност от костите на земя се образували двата моста.
Заставайки в подножието на високата около 50 метра скала, се чувстваш толкова
микроскопичен, че чак е леко страшно. Минавайки под големия мост, не забравяйте
да спазите традицията и да напишете с въглен името си на стената. Наоколо има
две големи хижи, в които можете да се пренощува, както и куп бунгала. Според
мен обаче е най-добре да изминем и оставащите около 45 км до Девин и да нощуваме
там.
Градът е подходяща изходна точка за третия ден от
пътуването ни.
Приятна почивка и до утре!
Няма коментари:
Публикуване на коментар