Повечето хора свързват Девин с
минералната вода, със сигурност обаче това не е единствената забележителност в
този град. Вече сме ден трети от нашия тур през Родопите и мисля като за начало
да пийнем по едно кафе на площада или може би от прословутия мурсалски чай.
Траките заселват тези земи още
през ХІV в. пр.н.е., привлечени също като нас от множеството термални извори и
техните лековити свойства. Със сигурност не ние сме измислили СПА процедурите,
но пък за сметка на това, тук можем да им се насладите с пълна сила.
Около
Девин има много подходящи места за разходка и екопътеки, в случай, че решите да
останете в околността. Аз го избрах за изходна точка на третия ни ден в
Родопите, защото се намира на много близко разстояние от забележителности,
които ще посетим днес – Ягодинската пещера, Дяволското гърло, Триградското
ждрело и ако остане време и още едно две места.
Време е да тръгваме, за да не
изпуснем хубавия ден. Пътят ни минава през кв. Настан и на разклона при с. Тешел, трябва
да изберем накъде да тръгнем, аз предлагам да започнем с Ягодинската пещера.
Недейте да се стряскате от
тесния път, въпреки че на места може да се оприличи с офроад каране, т.е. буквално
извън пътя. За сметка на това обаче е толкова живописен и интересен, че те
пренася директно в приключенските филми – надвиснали скали се редуват с резки
завои, които извеждат директно в течащата успоредно Буйновска река, от която
води началото си р. Въча. Спокойно, оцелява се, а и със сигурност си струва
преминаването на този адреналинов път, защото предстои да видим най-голямата
пещера в Родопите.
Започват проучванията по нея през 1963 г. и от откритите пет
нива, за посетители е отворено само едното, дълго малко повече от километър.
Независимо от сезона или температурата навън, вземете си връхна дреха, защото вътре
винаги е 6 градуса. Не се притеснявайте от чувството на клаустрофобия, въпреки че входа е нисък, останала част на пещерата е обширна и има много
пространство. По време на обиколката ще срещнете 22, от общо 28 вида пещерни
образувания - сталактити, сталагмити, сталактони, леопардова кожа (образование
получило се от киселинността на водата), драперии, а също и редките, единствени
за Европа, пещерни перли. Интересен факт
е, че в първата зала, която ще посетите при обиколката на пещерата, до момента
са се състояли над 200 сватби (според статистиката, до момента нито една от тях не е
завършила с развод), а запалени спелеолози традиционно посрещат там Новата
година. Близо до естествения вход на пещерата е открито жилище на пещерни хора,
като има изложени автентични оръдия на бита, които те са използвали
в ежедневието си.
Точно на входа на селището расте необезпокоявано на високата
скала, растението силивряк. То е защитен вид и се среща само в България, а
легендата разказва, че е поникнало от сълзите на Орфей, който загубил любимата си
Евредика. Оцеляло е от ледниковата епоха (отпреди около 2 млн. години) и има
необичайното свойство да изпада в мнима смърт, т.е. може да издържи 31 дни под формата на хербарий, но навлажни ли се, започва да се развива нормално.
Какви чудни тайни крие нашата
родина!
Към една от тях се запътваме
след малко, но преди това препоръчвам да похапнете от биволското мляко със
сладко от горски боровинки, което сервират в заведението срещу пещерата.
Връщаме са на разклона при
село Тешел и продължаваме към Триград. Излишно е да ви казвам, че пътят е все така тесен, завоите все така остри, а красотата на планината е още
по-изумителна. Движим се покрай Триградското ждрело, третото по големина в
България и първо по красота в сърцето ми. Това е гледка, която не може да се
опише и колкото и клиширано да прозвучи, трябва да го видите и изживеете.
Скоро
сме на паркинга пред Дяволското гърло, а там ни посреща звука на гайда и любимата
ми родопска песен – Бела съм бела юначе. Сърцето ми потръпва в такта на песента
и както винаги, когато чуя родопска музика, сълзите са на очите ми. Усещането е
толкова пречистващо и поне за мен няма нищо друго, което да ми въздейства по
този начин, както да бъда в Родопите и да стана част от планината и нейните
тайни.
Входа на Дяволското гърло не е
нищо впечатляващо, нисък таван и дървена табела обозначаваща името. Да, ама не!
Тази пещера е потресаваща, влизаш вътре и се озоваваш в огромна подземна дупка,
а акустиката допълнително увеличава звука на течащата през пещерата река. Тук
се намира най-високия подземен водопад на Балканите (42 метра височина) и нищо
чудно, защото в Бучащата зала, няма как да я сбъркате, може да се побере катедралата
„Св. Ал.Невски”.
И тук е намесено името на
Орфей, няма как да не е, все пак сме в неговата планина. Легендата разказва, че
именно това е мястото, от което той е слязъл в царството на Хадес, за да върне любимата си, но
това не се е случило и всички знаем как завършва историята. Правени са много
изследвания на пещерата и те показват, че нищо попаднало във водите не излиза
на повърхността при изхода. Цяло предизвикателство си е да се изкачат всичките
стълби, водещи към края на пещерата, които са обезпокоително стръмни, но иначе добре
обезопасени с парапети.
На изхода, както и
по цялото шосе, по което трябва да се мине, за да се стигне до входа, има много
местни производители на мед и други родопски вкусотии. От тук можете да си
купите и от мурсалския чай, който се слави с полезните си качества.
Наситени с впечатления се
връщаме обратно към Девин и за съжаление пътуването ни е към своя край.
Изненадите обаче не свършват дотук и предстои планината да ни разкрие още от
своите тайни.
До утре!
Няма коментари:
Публикуване на коментар