Из Троянския балкан за 06.09.

Днес официално лятото навлиза в една от най-хубавите си фази, поне според мен.
Времето вече не е толкова горещо и предоставя чудесна възможност за разходки.
Ето и моята идея за идващите 3 почивни дни в началото на септември:

Маршрут: ТРОЯН – АПРИЛЦИ – РИБАРИЦА – ТЕТЕВЕН – ЛОВЕЧ – ПЛЕВЕН – КРУШУНА

Наслаждавайте се на първия ден на Септември!

Краят на лятото ... идва есента

Здравейте приятели,

Твърде дълго време мина от последните ми писания, но всички знаете, че лятото е време за почивка или усилена работа. И в двата случая на малко хора им остава време за четене. Именно поради тази причина реших да преустановя писането за кратко, но ако сте следили статиите ми в peika.bg, сте прочели за някои от най-хубавите места по морето.

Лятото обаче е към своя край, времето се захлади приятно и е време за разходки в планината.

За идващите три почивни дни около 06.09. съм ви приготвила много интересен и доста обстоен маршрут включващ западната част на България. Съвсем скоро ще ви го опиша подробно!

Boun camino и до скоро!

В прослава на свободата и братската дружба...

Вярвам, че всеки българин трябва да посети манастирския комплекс, за който ще ви разкажа. Независимо дали сте вярващи или не, това е място наситено с историята, страданията и мечтите на хората дали живота си за нас и свободата на България!

Блясъкът на златните кубета ще привлече погледа ви още преди да сте стигнали гр. Шипка. Според мен красивата църква в руски стил не случайно носи името “Рождество Христово”. Изградена с общите усилия и средства на народите на Русия и България, тя се издига там, за да напомни на всички нас за саможертвата и вярата на хората загубили живота си, за да може да се възроди България.

Усещането ми изкачвайки стъпалата към храма е кристално – въздухът, природата, песента на птиците – всичко излъчва кристална чистота. Нетипичната за България архитектура на църквата те пренася директно в руските приказки.

Строежът е завършен през 1902 г. от руски архитекти и под покровителството на граф Игнатиев и Олга Скобелева, майката на генерал - майор Скобелев. Освещаването и официалното откриване на храма се извършва на 25 - тата годишнина от Шипченските боеве лично от граф Игнатиев и в присъствието на много от участниците в сраженията. Камбаните огласящи храма са излети от гилзите събрани в околността, където са били битките. Най-голямата камбана, тежаща около 12 тона е подарък лично от руския император Николай II.

Първото, което привлече погледа ми на влизане в църквата, беше изключително красивият стенопис с образа на Богородица, над олтара. С разперени ръце, сякаш понечвайки те прегърне, а на мястото където е сърцето и по-малък образ на Христос. Иконостасът е изработен от позлатено дърво от липа, а иконите са дар от монаси от Света гора. Отляво на входа са разположени мощите на Св. вмкч Георги, Св. вмкч Пантелеймон, Св. мчк Харалампий, Св. мчца Екатерина и Св. Йоан Златоуст. В криптата, до която се стига по каменното стълбище вляво от входа, под 12 каменни саркофага почиват загиналите в боевете. Техните имена са гравирани на 34-те каменни плочи, които са разположени върху външните стени на църквата.

Паркът около храма е много добре поддържан и е чудесно място, където можете да поседнете, за да се насладите на тишината и спокойствието излъчвани от всичко наоколо. На тръгване не забравяйте да си вземете печат от магазинчето за сувенири.

Buon camino и до скоро!

Още празници през май ... и още една разходка от мен

Здравейте приятели,

След малко прекъсване, отново съм на линия. Надявам се, че родопският маршрут, който споделих с вас е бил полезен и ако сте се възползвали от него, със сигурност сте останали с пълно сърце, душа и дробове от чистотата на родопския въздух.

Сега ще ви разкажа как прекарах трите почивни дни в края на май. Ако решите да тръгнете по този маршрут, ще останете с незабравими впечатления и спомени, както и с доста печати (100-те национални туристически обекта).

За начало ще ви кажа, че започваме с Шипка, през Габрово, Велико Търново и най-накрая прохода Хаинбоаз и за Бургас :)

Съвсем скоро ще започна с подробното описание на маршрута!

Buon camino и до скоро!

Всяко хубаво нещо има своя край ...

Всяко хубаво нещо има своя край ... едно от най-използваните клишета, но пък е изключително вярно. Прекрасното ни пътуване из тази малка част от Родопите приключи.

На връщане можем да избере две посоки: обратно през Смолян, за да отдадем заслуженото и на този красив планински град или посока гр.Кричим и ако се спрем на втория вариант ще минем точно покрай коритото на р. Въча и грандиозната язовирна стена на едноименния водоем. 

Който и от двата пътя да изберем си струва, всяка минута прекарана в Родопите си струва!

До нови срещи!

Трети ден в Родопите ... какво блаженство!

Повечето хора свързват Девин с минералната вода, със сигурност обаче това не е единствената забележителност в този град. Вече сме ден трети от нашия тур през Родопите и мисля като за начало да пийнем по едно кафе на площада или може би от прословутия мурсалски чай.

Траките заселват тези земи още през ХІV в. пр.н.е., привлечени също като нас от множеството термални извори и техните лековити свойства. Със сигурност не ние сме измислили СПА процедурите, но пък за сметка на това, тук можем да им се насладите с пълна сила. 

Около Девин има много подходящи места за разходка и екопътеки, в случай, че решите да останете в околността. Аз го избрах за изходна точка на третия ни ден в Родопите, защото се намира на много близко разстояние от забележителности, които ще посетим днес – Ягодинската пещера, Дяволското гърло, Триградското ждрело и ако остане време и още едно две места.

Време е да тръгваме, за да не изпуснем хубавия ден. Пътят ни минава през кв. Настан и на разклона при с. Тешел, трябва да изберем накъде да тръгнем, аз предлагам да започнем с Ягодинската пещера.

Недейте да се стряскате от тесния път, въпреки че на места може да се оприличи с офроад каране, т.е. буквално извън пътя. За сметка на това обаче е толкова живописен и интересен, че те пренася директно в приключенските филми – надвиснали скали се редуват с резки завои, които извеждат директно в течащата успоредно Буйновска река, от която води началото си р. Въча. Спокойно, оцелява се, а и със сигурност си струва преминаването на този адреналинов път, защото предстои да видим най-голямата пещера в Родопите. 

Започват проучванията по нея през 1963 г. и от откритите пет нива, за посетители е отворено само едното, дълго малко повече от километър. Независимо от сезона или температурата навън, вземете си връхна дреха, защото вътре винаги е 6 градуса. Не се притеснявайте от чувството на клаустрофобия, въпреки че входа е нисък, останала част на пещерата е обширна и има много пространство. По време на обиколката ще срещнете 22, от общо 28 вида пещерни образувания - сталактити, сталагмити, сталактони, леопардова кожа (образование получило се от киселинността на водата), драперии, а също и редките, единствени за Европа, пещерни перли.  Интересен факт е, че в първата зала, която ще посетите при обиколката на пещерата, до момента са се състояли над 200 сватби (според статистиката, до момента нито една от тях не е завършила с развод), а запалени спелеолози традиционно посрещат там Новата година. Близо до естествения вход на пещерата е открито жилище на пещерни хора, като има изложени автентични оръдия на бита, които те са използвали в ежедневието си. 

Точно на входа на селището расте необезпокоявано на високата скала, растението силивряк. То е защитен вид и се среща само в България, а легендата разказва, че е поникнало от сълзите на Орфей, който загубил любимата си Евредика. Оцеляло е от ледниковата епоха (отпреди около 2 млн. години) и има необичайното свойство да изпада в мнима смърт, т.е. може да издържи 31 дни под формата на хербарий, но навлажни ли се, започва да се развива нормално.

Какви чудни тайни крие нашата родина!

Към една от тях се запътваме след малко, но преди това препоръчвам да похапнете от биволското мляко със сладко от горски боровинки, което сервират в заведението срещу пещерата.

Връщаме са на разклона при село Тешел и продължаваме към Триград. Излишно е да ви казвам, че пътят е все така тесен, завоите все така остри, а красотата на планината е още по-изумителна. Движим се покрай Триградското ждрело, третото по големина в България и първо по красота в сърцето ми. Това е гледка, която не може да се опише и колкото и клиширано да прозвучи, трябва да го видите и изживеете. 

Скоро сме на паркинга пред Дяволското гърло, а там ни посреща звука на гайда и любимата ми родопска песен – Бела съм бела юначе. Сърцето ми потръпва в такта на песента и както винаги, когато чуя родопска музика, сълзите са на очите ми. Усещането е толкова пречистващо и поне за мен няма нищо друго, което да ми въздейства по този начин, както да бъда в Родопите и да стана част от планината и нейните тайни.

Входа на Дяволското гърло не е нищо впечатляващо, нисък таван и дървена табела обозначаваща името. Да, ама не! Тази пещера е потресаваща, влизаш вътре и се озоваваш в огромна подземна дупка, а акустиката допълнително увеличава звука на течащата през пещерата река. Тук се намира най-високия подземен водопад на Балканите (42 метра височина) и нищо чудно, защото в Бучащата зала, няма как да я сбъркате, може да се побере катедралата „Св. Ал.Невски”.

И тук е намесено името на Орфей, няма как да не е, все пак сме в неговата планина. Легендата разказва, че именно това е мястото, от което той е слязъл в царството на Хадес, за да върне любимата си, но това не се е случило и всички знаем как завършва историята. Правени са много изследвания на пещерата и те показват, че нищо попаднало във водите не излиза на повърхността при изхода. Цяло предизвикателство си е да се изкачат всичките стълби, водещи към края на пещерата, които са обезпокоително стръмни, но иначе добре обезопасени с парапети.

На изхода, както и по цялото шосе, по което трябва да се мине, за да се стигне до входа, има много местни производители на мед и други родопски вкусотии. От тук можете да си купите и от мурсалския чай, който се слави с полезните си качества.

Наситени с впечатления се връщаме обратно към Девин и за съжаление пътуването ни е към своя край. Изненадите обаче не свършват дотук и предстои планината да ни разкрие още от своите тайни.

До утре!

Ден втори - маршрут Родопи

Усещането да се събудиш сред чистия планински въздух и през прозореца си да виждаш зелените върхове на боровата гора е просто несравнимо. Днес е вторият ден от нашето пътешествие и той започва с Асенова крепост.  Първоначално се е казвала Петрич, но през 12 век, през управлението на цар Иван Асен II, по крепостта са извършени най-много укрепителни и строителни  дейности и тя била преименувана, приемайки царското име. За тази промяна свидетелства и останалата до наши дни каменна плоча с издълба надпис. Най-запазената постройка и всъщност тази, която се вижда от пътя, е действащият и в момента православен храм – „Света Богородица Петричка”. Останалата част от крепостта е унищожена по време на турското робство. Гледката разкриваща се от тази доста впечатляваща височина е изумителна.

След това кратко пътуване във времето на българските царе, се отправяме още по-назад. Годината е 1083, тогава двама братя грузинци основават втория по големина манастир в България – Бачковския. Единствената запазена от това време сграда е Костницата, която е изрисувана със стенописи. Един от най-интересните е този на българският цар Иван Александър, последният покровител на манастира преди турското нашествие. Носи се легенда, че последният български патриарх Евтимий, намира спасение тук след прогонването му от Търново. Някои историци дори твърдят, че е погребан в манастира, но няма сигурни доказателства за това. За мен най-святия символ в обителта е чудотворната икона на Св. Богородица Умиление. Легендата гласи, че това е една от дванадесетте икони, за които Богородица е позирала лично. Вярва се, че е нарисувана от св. апостол Лука. Има две хипотези за идването на иконата в манастира през 14 век Едната е така да се каже по-земна, аз ще ви разкажа другата. Брат и сестра пастири, три нощи подред виждали в планината ярки пламъци и решили да проверят какво става. Отишли на въпросното място, местността „Клувията”, и там с изненада открили иконата. Известили монасите в манастира, които с радост и благодарност занесли светинята в обителта, но изненадващо тя три пъти „бягала” от там и се връщала в месността, където била открита. Тогава на един от монасите се присънил сън, в който Божията майка му казала, че иконата ще остане в манастира, ако я поставят вдясно от входа на църквата, за да вижда вярващите и кой с какво сърце влиза в храма. Богородица му казала също, че иска всяка година на втория ден на Великден да бъде връщана на мястото, където била намерена. Тази традиция се спазва и до днес, а на "Клувията", където била намерена, бликнал извор със сладка вода, която се смята за лековита.

С пълно сърце и душа след разходката в манастира, предлагам да отдъхнем в някое от многото заведения наоколо. Все пак трябва да съберем сили за следващия обект, който ще видим днес - Чудните мостове.

Живописен планински път, с посока град Чепеларе, ще ни отведе до тях. Красотите създадени от природата, не могат да бъдат определени с друга дума освен - уникалност. Така определям и аз това чудо на природата, образувало се в подножието на връх Голям Персенк, на 1450 м надморска височина. Естествено, българския фолклор е отдал заслуженото и на това място, а легендата включва змей, храбри пастири и магаре натоварено с прахан. Няма да навлизам в подробности, основното е, че всъщност от костите на земя се образували двата моста. Заставайки в подножието на високата около 50 метра скала, се чувстваш толкова микроскопичен, че чак е леко страшно. Минавайки под големия мост, не забравяйте да спазите традицията и да напишете с въглен името си на стената. Наоколо има две големи хижи, в които можете да се пренощува, както и куп бунгала. Според мен обаче е най-добре да изминем и оставащите около 45 км до Девин и да нощуваме там.

Градът е подходяща изходна точка за третия ден от пътуването ни.

Приятна почивка и до утре!

Шест почивни дни през май - ето и моето предложение за вас

След близо месец се задава най-големият християнски празник  – Великден. Тази година календара работи в услуга на всички трудещи се, защото около празника се оформят цели шест почивни дни. Хубавото е, че повечето от тях са преди великия ден, което означава, че може да съвместим малка екскурзия някъде и семейно събиране за празника. Препоръчвам  следния маршрут в най-любимото ми място в България – Родопите.

Започваме с Асеновград или Станимака – най-големият град в Родопите, известен с множеството издигнати православни храмове, а именно:  5 манастира, 15 църкви и 58 параклиса. Много хора идват тук именно заради това, търсейки спасение за неволите си. По мое мнение, няма по-вярващи хора от асеновградчани. Почитат всички празници свързани с църквата и ги честват по особено тържествен начин. Много от местните майстори, занимаващи се с дърворезба и други фини занаяти, благотворително помагат за поддръжката и реставрацията на българският манастир в Света гора ”Св. Великомъченик Георги-Зограф”. Има легенда, че Васил Левски е търсил убежище в един от манастирите около града, „Св. Петка”, и там всяка година около 19 февруари, се организира поклонение в памет  на Апостола.

В една от най-красивите църкви в града, известна като Рибната църква, посветена на Света Богородица и най-важния ден в нейния живот, Благовещение, се съхранява и чудотворна икона с лика на Божията майка. Всяка година, 25 дни след Великден, тя напуска църквата и заобиколена от вярващи, бива занесена до Бачковския манастир. Пред олтара на тази църква има малко аязмо и до ден днешен не се знае от къде извира водата, която дори и при сушави години не намалява. По-интересното обаче е, че ако застанеш до този извор с чисто сърце и вяра, каквото си пожелаеш, ще се сбъдне. Знак, че твоето желание ще се сбъдне, ще ти дадат... три риби, които плуват в аязмото и ако се случи така, че ги видиш, то значи молитвата ти е чута. Никой не знае как са се появили там, но всички приемат, че това е знак за обичта и закрилата на Бог. В крайна сметка, както обичам да казвам – всичко е въпрос на вяра.  Не е нужно да ходите чак до Йерусалим, просто посетете Асеновград, българският остров на вярата.

Със сигурност ще съберете много положителни емоции през този ден, атмосферата в града е приятна, въздуха е чист и разхождайки се по поречието на река Чая, вятърът, известен като Вечерника, който всяка вечер се появява и е особено чакан лятото, ще прочисти мислите и чувствата ви. Задължително е да опитате един от любимите ми местни специалитети, станимъшките сърмички, в комбинация с подходящо вино, все пак се намираме в меката на лозята.

Наспете се добре, защото утре продължаваме към сърцето на Родопите.

На път за Райското пръскало

В момента, в който времето се затопли, птичките запеят и дърветата започнат да се разлистват в главата ми започват да се оформят идеи за всички пътешествия, които искам да осъществя тази година. От доста време планирам да събера вярната дружина и да си направим планинска разходка до най-високия водопад на Балканите - Райското пръскало. Не съм сигурна, че април е най-подходящия месец, но с желание и топли дрехи всичко се постига. Тук е момента да споделите информация, която ще улесни не само мен, но и всички останали, решили да поемат по този маршрут. Приемам всеки съвет и препоръка с благодарност :)